bTV радио, „Важното, казано на глас“, 28.01.2021 г.

Интересът към влиянието на пандемията върху психичното здраве на хората е засилен в целия свят, щетите със сигурност ще бъдат значителни, каза в ефира на bTV радио д-р Владимир Наков, началник на отдел „Психично здраве“ в НЦОЗА. Екип от Центъра изследва този проблем в началото на миналата година и данните бяха публикувани през септември, допълни още той. За нарастване на тревожността и самолечение говорят екстремното нарастване на продажбата на психотропни лекарства, някои от тях и без рецепта, както и значителното намаляване на посещенията при невролози и психиатри.

Ефектите върху психичното здраве трудно могат да бъдат прогнозирани, но се очаква вълна от посттравматични разстройства – когато човек е преживял или е бил свидетел на насилие, а това включва и загубата близък човек, поясни д-р Наков. Сред сигналите, че ни е необходима специализирана помощ, са повишената употреба на алкохол, проявите на раздразнение и агресия, честите промени в настроението. Прекомерната консумация на храна, нарушаването на съня, промените в ежедневните навици също са сред симптомите на тревожност.
Мнението на хората е поляризирано по много въпроси, свързани с COVID-19.

Но най-добрата тактика е да спазваме правилата, още от детската градина и училище човек се учи на т.нар. институционализация, простичко е, каза в обобщение д-р Наков.

Цялото интервю можете да чуете тук

bTV радио, „За града“, 28.01.2021 г.

Няма специални препоръки за хранене в условията на пандемия, каза в ефира на bTV радио проф. Веселка Дулева, началник на отдел „Храни и хранене“ в НЦОЗА. Необходимо е обаче храната да е разнообразна и пълноценна, менюто да включва плодове и зеленчуци, бобови растения, да се набавя важният белтък, който укрепва имунната система. Да се консумират повече пълнозърнести храни заради разнообразието от витамини и минерали, да се ограничат наситените мазнини, да се предпочита месо без мазнини, да се избягват преработени храни. Хидратацията през този период също е много важна, трябва да се поемат достатъчно течности. Витамините D, C, D, цинкът имат доказан ефект върху имунната система.
Публикация от вчера за проучване в Англия сред хоспитализирани пациенти с COVID-19 показва, че те са с 80% дефицит на витамин D, посочи още проф. Дулева. Витамин D се съдържа в мазните риби – сьомга, херинга, скумрия, в морските дарове, в ядки и семена, жълтък и др. През зимата заради по-малкото излагане на слънце възрастните хора, хроничноболните, децата могат да приемат хранителни добавки с витамин D, но без да се допуска предозиране.

Цялото интервю можете да чуете тук

БТА, 16.12.2020 г.

Очакваме догодина много сериозни промени в общественото психично здраве в България, каза доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА, по време на онлайн конференция по повод годишния доклад на списание „Лансет“ за климатичните промени и човешкото здраве през 2020 г. Очакваме вълна от посттравматични стресови разстройства, от евентуално увеличаване на самоубийствата, на тревожните състояния и депресиите, каза Хинков. Той допълни, че психичното здраве на хората е подложено ежедневно на изпитание и от актуалната негативна информация от последиците от климатичните промени.

Цялата информация можете да прочетете тук

Zdrave.net, 12.12.2020 г.

В свое интервю доц. Лалка Рангелова от НЦОЗА коментира здравословния начин на хранене в условията на пандемия от COVID-19, включително допълнителния прием на витамини. „Витамините не могат да се предозират чрез храната, тъй като те се съдържат в малки количества в нея. Единствено предозиране на витамин А е възможно да се осъществи чрез храна. При всички останали то може да се получи само чрез прием на хранителни добавки, които ги съдържат в големи количества. И ако за част от витамините не са установени токсични количества или не са регистрирани неблагоприятни ефекти върху организма при предозиране, то токсичните ефекти на витамин D, витамин Е и витамин К са добре проучени“ – отбелязва доц. Рангелова.

Цялото интервю можете да прочетете тук

ТВ Евроком, 2.10.2020 г.

Установено е, че непълноценното хранене води до по-голяма заболеваемост от инфекциозни заболявания, както и до по-тежкото им протичане, каза в студиото на ТВ Евроком доц. Лалка Рангелова от отдел „Храни и хранене“ в НЦОЗА. Свръххраненето, при което се поемат по-голямо количество хранителни вещества и енергия, също има своите неблагоприятни последици. Вече е доказано, че хората със затлъстяване изкарват COVID-19 по-тежко, тъй като коронавирусът по-бавно се освобождава от мастните клетки, поясни доц. Рангелова. В условията на пандемия храненето трябва да е разнообразно и балансирано, а витамините A и D да не се предозират.

Цялото предаване можете да гледате тук